„РОТАРИАНЦИТЕ И БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО“ - НОВАТА КНИГА ЗА ИСТОРИЯТА НА РОТАРИ-БЪЛГАРИЯ ОТ ЦВЯТКО КАДИЙСКИ
Изминаха петнадесет години от изчерпването и на второто, допълнено издание на историята на Ротари в България 1933-1941 г. В последните три-четири години, по време на няколкото прожекции на филма за проф. Димитър Атанасов - последния президент на РК София преди забраната и на представянето на книгата за първия българин ротарианец Събо Николов се убедихме, че интереса към историята на ротарианското движение в България не само от страна на членовете на клубовете, но и от многобройната публика продължава. Първоначалната идея бе да преиздадем книгата, но натрупания през годините нов изобилен документален материал ни доведоха до решението за написването на практически нова книга. Без излишна скромност може да кажем, че се превърна с една истинска енциклопедия за историята на Ротари в България.
На 28.1. 2026 бе официалното представяне на книгата пред софийските ротарианци. На това представяне литературоведът проф. Владимир Атанасов каза, между другото и следните ласкателни думи за книгата: “Книгата на инж. Цвятко Кадийски “Ротарианците и българското общество 1933-1941” е поредният за автора увлекателен документален и историографски разказ за мисията, принципите и дейността на най-откритото общественополезно движение у нас. Богатият илюстративен материал, прецизната фактология и свежото чувство за хумор са несъмнените качества, които ще спечелят вниманието не само на посветените читатели, а на всички, за които приятелството и родолюбието са морално упование. Много ценни са цветните приложения с репродукции на великолепни портрети и шаржове от големи български майстори - художници”
По традиция започна и представянето на книгата - не само в градовете, където преди двойната забрана е имало Ротари клубове, но и във всички клубове в страната, които проявяват интерес към нея.Какво може да научите от тази книга? Ето един съвсем бегъл преглед, който да ви насочи към основните моменти, разгледани в нея. Предполагаме че с интерес ще бъдат прочетени редовете анализиращи „писанията“ отразяващи предубежденията и нападките срещу Ротари от невежи или зложелателни автори. А така също и разгрлеждането на измислената в пропагандните лаборатории на д-р Гьобелс и многократно повтаряно и до днес твърдение че „ротарианството е част от масонството и подлежи на указанията на световното еврейство“. След разказа за „началото“ (историята на перипетиите около учредяването на първия клуб) ще научите много любопитни и неочаквани факти за дейността на ротарианците преди забраната. За това, например, че те са инициатори на създаването на Държавната дирекция за стопански туризъм. Че са в основата на участието на България в Парижкото световно изложение. За единственият златен медал за България от изложението - този на ротарианеца Дечко Узунов. За решението на Министерския съвет да включи РК в официалния списък на обществените организациите, канени на всички държавни мероприятия и срещи. За срещите с елита на българското индустрия, наука, култура. За първите младежки лагери и международен младежки обмен. За първите междуротариански комитети (сега те се наричат IIC) - създаването на българо-югославския комитет е дадено за пример за подражание от РИ. За работата с жените - търновските ротарианци са първите които организират специални „ лейдис найт“, последвани и от други клубове. В книгата са посочени и спортните успехи на ротарианците - макар че тогава спортът е нямал това огромно значение за живота, каквото има днес. За отбелязване е, че Ал. Николаев е единственият ротарианец в света, който участва в щафетата за пренасянето на олимпийския огън през 1936 г…А русенският ротарианец Етимов побеждава на държавното първенство самия Олег Нейкирх.
Голямо внимание е отделено на разширението - освен 8-те клуба, които образуват през 1939 г Дистрикт България, готов е клуб в Шумен, в подготовка са клубове в Лом, Дупница, Габрово и пр. Подробно е разгледана историята и дейността на седемте извънстолични клуба. Ще научите за хода на първата дистрикт конференция и за участията на България в Конвенциите на РИ. На тържествения обед по време на в Конвенцията на РИ в Кливлънд 1939 г,, когато е първото участие на българин-гуверньор, Любен Божков е поканен на една маса с основателя Пол Харис. В нашия архив е запазен един уникален документ - в брошурата със снимките и биографиите на всички гуверньори и директори ( вкл. Харис, Арч Клъмп, чартър членът на І клуб от 1905 г Руфус Чапин и др - нашият гуверньор е имал блестящата идея да вземе автографи и кратки посвещения от повече от 60 участника
Много подробен е разделът за международната дейност на ротарианците, допринесли за преодоляване на изолацията на България след катастрофите във войните и най-вече за установяване на добри отношения със съседните държави. Разгледана е ролята на издаваното на френски език списание, разпространявано в единичен тираж достигащ до 850 броя; организирането на ротариански вечери, посветени на България в десетки клубове по света,; посещенията на четирима президенти на РИ (в рамките на пет години!);
Обновен и много разширен раздел е „Кой е кой в Ротари“, където са представени снимки и биографични бележки за почти всички ротарианци в страната с особено внимание към тяхната първопроходческа, меценатска и социална дейност. Сред тях има истински хора изпреварили времето - пионери: (Георги Атанасов - основател на българското тежка индустрия, Генчо Стайнов-проектирал и изградил първата изцяло българска електроцентрала (която работи и до ден днешен!), Иван Балабанов - започнал промишлено производство на биогориво, Велизар и Боян Пееви, въвели първи научната организация на труда в промишленото производство, Цвятко Кадийски - внедрил напояването чрез дъждуване у нас и много други). Специално приложение има за първия ротарианец Събо Николов - той е първия българин ,участвал в Конвенция нае РИ - юбилейната през 1930 г като президент на РК Пътнам (за него издадохме през 2023 г отделна книга, а сега готвим филм).
Особено място в книгата има раздела „Галерия“ с образи на българските ротарианци създадени от най-добрите български майстори на изобразителното изкуство през тридесетте .- Борис Георгиев, Райко Алексиев, Добринов, Божинов, Узунов, Щъркелов, Андрей Николов, Лазаров; представено е творчеството на ротарианците-любители - Стайнов, Уотсън, Радоев, Шишманов и е разказано за меценатската дейност на Никола Василев, Любен Божков и много други. Някои образи се публикуват за първи път.
Много подробно е разказано за приноса на ротарианците за спасяването на българските евреи. И не само за подписите в подкрепа на Декларацията на Пешев против депортацията. Но и за по-малко известната борба срещу изселванията от големите градове, като куриозния случай със заповедта на кмета на Бургас (последния президент на РК Бургас Пръвчев) че „този член на закона няма да се прилага в Бургас“! За участието на последния президент на пловдивския клуб Станков и последния секретар на клуба Кръстев в акцията на митрополит Кирил за спасяване на пловдивските евреи….
Вашето внимание ще бъде привлечено от любопитни данни за следенето на дейността на клубовете от полицията в Царство България и от частта за горчивата съдба на ротарианците след преврата 1944 г, Някои от тях се били на отчет в ДС чак 1963! Репресирани именно защото са били ротарианци.
Частта „Възкресението на Ротари“ 1990-91 е предшествана от информация за ротарианския път на емигранти членове на предвоенните клубове (Николаев, Загоров, Шишманов, Калянджиев и пр.) Разказано е за първия българин - обявен за почетен член на Ротари клуб след двойната забрана - Стефан Драгостинов през 1985 г - за написването на Симфонията на мира, посветена на 80 годишнината на Ротари.
Частта „Паметта е жива“ е за работата на благодарните потомци, за да остане споменът за първопроходците на Ротари у нас - паметника на Събо, паметни плочи, изложби, изградени паметни чешми, издания, изпратена документация до музея Яд Вашем, до музея на Димитър Пешев в Кюстендил. И накрая информация за даряването на фотоархива на основателя д-р Николаев на Държавния архив, както и извлечение-анотация към договора за Дарение на историческата колекция „Ротари в България 1933-1941“ , предадена на Музея за история на София. Може би някои си спомнят това събитие - голямата изложба по случай 90 годишнината в залите на Музея , след което цялата колекция бе дарена от мен на Софийския музей.
Повече подробности за разпространението на книгата „Ротарианците и българското общество 1933-41“ могат да бъдат намерени на 0887592064 Цвятко Кадийски, или на мейл c.kadiyski@abv.bg. И както при всички досегашни издадени книги, брошури, изложби и пр. нека напомним, че всички приходи от изданието ще бъдат използвани за ротарианската програма „Култура и историческо наследство“.
1 Корицата на книгата - лице и гръб
2. Автографът на Пол Харис за българските ротарианци
3.Премиерата на книгата в книжарница „Умберто Еко“
5 Представяне на книгата в РК Централ-София