ИАК СМГ Купи и дари vol. 3: По Коледа стават чудеса - 15 тона хранителни продукти достигнаха до над 1300 човека
Сигурни сме, че след предишните две статии с нетърпение очаквахте края на тази успешна ротарианска история. Истината е, че това е край само на тазгодишното издание на проекта „Купи и дари“, реализиран от Интеракт клуб СМГ, с подкрепата на Ротари клуб София-Балкан, Ротари клуб Видин и, разбира се, новите ни приятели от Интеракт клуб Видин.
С малко притеснение, много ентусиазъм и набързо събран багаж поехме към Видин. Кой с кола, кой с влак – естествено, с възможно най-малко представители на „родителското тяло“.
„Пътуването с влака беше бавно, но забавно. Бяхме голяма група приятели, тръгнали с желанието да помогнем на хора, които не могат да си помогнат сами“, споделя Георги.
На място ни посрещна Людмил от Ротари клуб Видин заедно с нашите съученици от Интеракт клуб Видин, както и бате Венчо с претоварения бус. Без много време за губене организацията закипя – разделихме се на групи и поехме по няколко лъча из населените места на Видинска област.
„Здравейте! Ние сме ученици от Софийската математическа гимназия и ви даряваме тези продукти, за да ви подкрепим в празничните и мразовити зимни дни“ – с тези думи президентът на Интеракт клуб СМГ Никола даде старт на финалния и най-важен етап от инициативата: раздаването на даренията.
Срещата с хората е моментът, в който осъзнаваме, че си е струвал всеки час на касите на Lidl, всяка дума, изречена с надеждата да докосне сърцето на случайния клиент, всяка торбичка, пълна с брашно, захар, олио и консерви. Всичко това придобива смисъл, когато видиш усмивката, сълзите или просто благодарния поглед отсреща.
„Всяка година избираме различен регион, като обикаляме и даряваме продукти по селата в него. За първа година Видинска област е основна част от нашия маршрут“, сподели Мария пред камерите на местна телевизия.
Тази година 15 тона хранителни продукти достигнаха до над 1300 души – самотни и хора в неравностойно положение от Видинска област. Числата са впечатляващи, но историите зад тях са тези, които остават завинаги.
Дните минаха неусетно – в път, срещи, шеги и закачки, спомени на възрастните хора и много сълзи от радост и благодарност. Поехме обратно към София изморени, но заредени и удовлетворени. Абитуриентите – спокойни, че оставят проекта в добри ръце. По-малките – още по-амбицирани догодина да го направят по-голям, по-силен и популярен.
А емоциите? Те най-добре се усещат през думите на самите участници:
„ Пътуването с влака беше бавно, но забавно. Бяхме голяма група приятели, тръгнали с желанието да помогнем на хора, които не могат да си помогнат сами. Чувството, което изпитах тогава бе неповторимо. Смеска между радост и съчувствие към бабите и дядовците. Според мен хората, които четат това, ще си помислят, че подаръците са успели да зарадват празниците на старите. Това изобщо не е така. Повечето бяха радостни само заради това, че сме се сетили за тях и сме били там. Затова аз силно насърчавам всички да отделят време по празниците за техните си баби и дядовци.“ (Георги)
„Беше ми страшно неудобно да направя тази снимка, но усети, че трябва да запечатам момента, за да ми припомня ЗАВИНАГИ за да не забравям…
Да не забравям мястото, откъдето съм тръгнала, хората, които са ме отгледали, възпитали и обичали…
Да не забравям да помагам!
Да не забравям да гледам не с очите, а със сърцето си!
Да не забравям да бъда ЧОВЕК!
В рамките на последните няколко ден а се сблъскахме с безброй хора с различни съдби – всички обединени от самотата, забравата, но и добрината!
Истината е, че торбичките с храна ще ги нахранят за месец, но жестът е този, който ще засити душата им, който трогва и дава надежда за по-светло бъдеще – ако не за тях, то поне за България – така ни казаха, докато ни прегръщаха и целуваха…
В навечерието на светлите празници, когато често фокусът бива изместен върху това какво ни чака под елхата, нека си припомним, че ние всъщност сме не това, което получаваме, а което ДАВАМЕ!
Че силата е в ЛЮБОВАТА! Любовта, с която даряваме ближния!
И НЕКА НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, че най-човешкото нещо, което можем да направим на този свят е да бъдем хора! “ (Мими)
Така завършва „Купи и дари“ 2025 – с умора, благодарност, любов и едно важно напомняне: най-човешкото нещо, което можем да направим, е просто да бъдем хора.