През 1989г. в света и в България протичаха процесите на промените. Източна Европа кипеше. Постепенно се измъквахме от лапите на страха.

През октомври същата година Калчо Хинов след завръщането си от Австралия, където е бил постоянен гост на РК Пеннан Хил, се среща последователно с Димитър Попов, Атанас Агура, д-р Александър Чирков и някои други. Водят разговори за Ротари и мислят за създаването на Ротари клуб в София. Запознават се с първите документи на Ротари Интернешънъл и започват кореспонденция с паст Дистрикт гуверньора Брус Росс (Дистрикт – Австралия и Нова Зеландия) за създаване на Ротари клуб София. Скоро българските приятели/съмишленици на Ротари са изненадани от събитията на 10 ноември 1989г. и са повлечени от общия ентусиазъм. През втората половина на декември 1989г. организират първата си открита сбирка. Това е началото. Започват официална кореспонденция с Офиса на РИ в Цюрих.
  Симеон Кондов, който се завръща през декември 1989г. от Венецуела, носейки в себе си идеята за Ротари, създава втора инициативна група с участието на няколко човека от реалния бизнес. По-късно от Венецуела пристига и Венци Ангелов с желанието да бъде възстановено Ротарианството в България. Той е български емигрант от края на Втората световна война, много активен ротарианец и родолюбец. Поддържа личен контакт със Симеон Кондов още от Венецуела. След публикация във вестник “168 часа” относно посещението на Венци Ангелов и идеята за възстановяване на Ротари в България, се осъществява първата среща между К. Хинов, С. Кондов и В. Ангелов в офиса на К. Хинов на бул. “Патриарх Евтимий”. По този начин двете групи се обединяват и се създава обща инициативна група.
След няколко срещи, (по спомен) през март 1990г. при тях отива Стефан Стоянов и изявява желание да се включи в инициативната група. Първоначалната идея за Ротари той получава от Д. Стефанов. По онова време той е заместник председател на Демократическата партия на Стефан Савов. Към тях се приобщава и самият Димитър Стефанов, родственик на ротарианец от РК Бургас от преди Втората световна война. Той е работил в САЩ, познава отлично Ротари и е първият преводач на Конституцията и Правилника на Ротари клуба. Сбирките продължават да стават в офиса на К. Хинов, при това по няколко пъти в седмицата. Офисът е в центъра на София и е много удобен за всеки да мине и да обмени мисли за Ротари. Ентусиазъм и напрегнато желание за бързо създаване на Ротари клуб София напътстват техните действия. Почти ежедневно тече кореспонденция с Офиса в Цюрих. Но нещата вървят тромаво и бавно. Първите официални сбирки на инициативната група стават в хотел “Шератон”. Получават от Цюрих указания за стъпките, които трябва да изминат, за да станат клуб.
“Ротарианският патрон” на К. Хинов, ПДГ Брус Росс, атакува с писма Централата на РИ. Препраща изцяло кореспонденцията на инициативната група до там, а тя отразява всички изпълнени ротариански проекти и действия, както и развитието на демократичните процеси в България.
Те са настойчиви, докато един ден К. Хинов получава копие на писмо от 19 април 1990г. адресирано до Сотирис Фалцис, ДГ на Дистрикт 247, от Л. Брьонер, Директор на Офиса в Цюрих. В писмото той много откровено и директно обяснява, че в България, Румъния и Албания политическата обстановка е все още много нестабилна, “с преобладаващи политически безредици” и не трябва да се бърза с чартирането на клуба. По-нататък той препоръчва инициативното общество да продължава да работи все така активно, на основание решението на Борда на РИ за разширението на Ротари в постсоциалистическите държави от Източна Европа. Уведомяват го, че ще бъде изпратен ПДГ Тувия Лави, член на Комитета за разширението, който да инспектира ситуацията в България. Писмо от РИ е изпратено до ПДГ Брус Росс. Съдържанието е почти същото с допълнението, че РИ ще направи официален контакт с правителствените власти, с цел да получи необходимото одобрение и гаранции, изисквани от Борда, за да даде разрешение за самото разширение. Тъй като ротарианското движение е било забранено в България, а през 1951г. със съдебна присъда е ликвидирано, то България е извадена от ротарианските страни и сега отново трябва да бъде приета. Последните правят постъпки пред Правителството на Андрей Луканов. Оказва се, че той добре познава ротарианското движение и Правителството взема решение да разреши влизането на Ротарианството в България. Външният министър Любен Гоцев изпраща писмо до РИ, в което съобщава за решението.
31 август 1990г. Провежда се учредително събрание на инициативното общество за създаване на Ротари клуб с адрес: София, бул. “Патриарх Евтимий” № 60.
Учредители:
Калчо Хинов
Симеон Кондов
Стефан Стоянов
Временно представляващ обществото е К. Хинов. Съставен е протокол. Приет е Устав. Направени са постъпки за регистрация в съда. Тези документи са изпратени до Офиса на РИ в Цюрих.
Септември 1990г. Официални членове на инициативното общество са:
Проф. д-р Александър Чирков
Атанас Агура
Венцислав Димитров
Димитър Попов
Димитър Стефанов
Иван Сеферинов
Калчо Хинов
Кирил Маричков
Симеон Кондов
Стефан Драгостинов
Стефан Стоянов
Стоян Ганев
Събчо Милков
Тодор Колев
На 17 септември 1990г. от 11:00ч. в хотел “Шератон” е организирана първата пресконференция на инициативното общество. Това е първата публична изява. На нея са представени Ротарианството, дейността му до момента и реализираните благотворителни акции.
На 19 септември 1990г. г-н Бойко Димитров, Министър на външните работи на България, изпраща писмо до Тувия Лави. В него той го уведомява, че Министерството (респективно Правителството) подкрепя идеята за ново откриване на България за Ротари и завършва с думите: “Надявам се скоро да видя Ротари клуб в София”. Това писмо е инициирано от К. Хинов и Д. Попов.
Не закъснява посещението на ПДГ Тувия Лави в София. Тук той се запознава с всички членове на инициативното общество, като посещава и неговата седмична сбирка. Среща се с Началника на държавния протокол, с Министъра на външните работи и секретаря на Президента. Навсякъде е подкрепена идеята за влизането на България в голямото ротарианско семейство и разкриването на Ротари клубове. Той си заминава с изключително добри впечатления, които след това докладва в Осло на среща на Комитета по разширението към Ротари Интернешънъл.
Септември, октомври, ноември и декември. Голяма кореспонденция и много целенасочена работа на инициативното общество.
30 декември 1991г. Благотворителен концерт, организиран от Стефан Драгостинов в подкрепа на инициативното общество.
08 януари 1991г. НП Гидо Йерлас, Посланик на Уругвай в България, активен член на РК Ла Комеренал на Дистрикт 498 и редовен участник в седмичните срещи на инициативното общество, изпраща препоръчително писмо до Президента на РИ. В него той подкрепя идеята за приобщаване на България към ротарианските страни.
През следващите месеци и редица други посланици-ротарианци, които посещават седмичните срещи в хотел “Ню Отани”, изпращат подкрепящи писма до РИ.
14 януари 1991г.  Писмо от деца и родственици на ротарианци от преди 09 септември 1944г. до Президента на РИ Пауло Коста. Те описват довоенната история на Ротарианството в България и желаят да създадат Ротари клуб.
23 януари 1991г. Президентството на Република България от името на Президента Ж. Желев изпраща писмо до РИ, като приветства създаването на Ротари клубове в България и декларира, че те ще “съдействат за демокрацията”. По-късно са изпратени още две писма.
11 февруари 1991г. Алекос Константинис, Гуверньор на Дистрикт 247, изпраща писмо до ПДГ Улрих Майстер, Председател на Комитет за разширение в новите страни. В него той благодари, че Дистрикт 247 – Гърция е избран да поеме отговорността за разширението на Ротари в България. Съобщава, че на 10 февруари 1991г. на конференция на Комитета на Паст дистрикт гуверньорите е взето решение и е определен съставът на Комитета за разширение в България:
ПДГ Джон Целухидис – Председател
ПДГ проф. Минас Вергис – член
ПДГ проф. Джордж Василикиотис – член
ПДГ проф. Сотириос Фалцис – член
ПДГ Джон Тегопулос – член
19 февруари 1991г. Писмо на К. Хинов до П. Брьонер от Офиса на РИ в Цюрих. То е отчет за полугодието. В него се съобщават изпълнените проекти от инициативната група и членският състав. “Членове на клуба са водещи личности от различни професии и с много сериозно участие в демократичните процеси.” Съобщава се, че инициативното общество е съорганизатор на благотворителен концерт. На него е изпълнена “Симфония на мира” от Стефан Драгостинов (член на инициативното общество). Симфонията е написана през 1985г. специално за 80 годишнината на РИ и е по поръка на РК Маракайбо, Венецуела, с президент Стефан Цонев. На него присъстват Премиерът, министри, дипломати и общественици, гост е Стефан Цонев от РК Маракайбо. За първи път се съобщава, че в много градове на България са възникнали инициативни групи, които се координират от София.
20 февруари 1991г. Писмо от П. Брьонер до К. Хинов. Офисът на Цюрих реагира незабавно. “Вашите действия и проекти, които споменавате, са едно обещаващо доказателство за това, че Вашата група е на прав път и ще стане един забележителен и достоен за внимание клуб в София”.
Февруари 1991г. Молба на Министерство на здравеопазването чрез К. Хинов до РИ за отпускане на ваксини срещу детски паралич. Незабавна реакция на Фондацията и Франсиз Тарли от Офиса на РИ в Цюрих съобщава, че са отпуснати 15 000 орални двойни и 25 000 единични инжекционни форми на ваксини срещу това заболяване.
29 февруари 1991г. Писмо на ПДГ Д. Целухидис до Франсиз Тарли от Офиса на РИ в Цюрих. В него се съобщава на РИ, че Министър-председателят на България Димитър Попов по време на визитата си в Солун е заявил, че като член на създаващия се Ротари клуб София, познава добре дейността му и тази на Ротари и подкрепя неговото чартиране от РИ.
В същия период на 1991г. Официално писмо на Министър-председателя на Република България Димитър Попов до г-н Пауло В. К. Коста-Сантос, Президент на Ротари Интернешънъл 1990-91, относно присъединяването на България към РИ. Прилага се в оригинал.
04 март 1991г. Писмо на Президента на РИ Пауло ди Коста до секретарите на Ротари клубовете на Дистрикт 247. В него съобщава за решението на Борда на директорите на РИ, че България се включва към Дистрикт 247, считано ефективно от 01 юли 1991г. и новият Дистрикт ще се нарича:

ДИСТРИКТ 2470 – ГЪРЦИЯ И БЪЛГАРИЯ
                                                                         
Това е новото начало!

От този момент започват бързи действия:
18 март 1991г. Писмо на П. Брьонер до Константинис, ДГ  на Дистрикт 247, с копие до К. Хинов. “... Задължава спонсор клуба да посещава Предварителен Ротари клуб София и най-малко две години да го постави на специални грижи...” За първи път се споменава Предварителен Ротари клуб София; до тогава се говори за инициативно общество или група.
Април и май 1991г. Тече кореспонденция между София, Солун и Цюрих. Реализират се малки проекти. Предварителният клуб работи много активно. С него правят контакти РК Кавала, РК Сан Франциско, РК Парнита (Атина), Ротари клубове от Франция и други. РК Парнита посещава Предварителен Ротари клуб София от 24 до 27 май 1991г. РК Кавала изпраща голямо количество помощи за София, Пловдив и Смолян. Благодарствено писмо от РИ до Президента Ж. Желев. Лекция на тема “Ортодоксалността на Балканите” с участието на Българската православна църква и СДС, а лекторът е от Гърция. Лекция на Посланика на САЩ. РК Кожани предлага съвместна дейност. През това време членовете на Комитета за разширение начело с г-н Целухидис посещават многократно София и участват в работата на Предварителен РК София.
15 май 1991г. Лорд Зигмунд Стернберг, член на РК Лондон от Дистрикт 113, настоява пред РИ за по-бързото приобщаване на България към организацията.
03 юни 1991г. Иван Станчов – извънреден и пълномощен посланик на България в Обединеното кралство, член на РК Лондон на Дистрикт 113, в писмо декларира, че ще “подтикне нещата” и се надява, че Ротари в София ще има големи успехи.
В остатъка от месеца, през юни и юли се разменя много голяма кореспонденция между ПРК София и Комитета за разширение в лицето на г-н Целухидис. Първа програма за Младежки обмен, организирана от РК Кавала и ПРК София. През юли там гостуват 6 деца от България за 10 дни. Изготвя се първата програма за работата на Предварителен Ротари клуб София за периода от 01 юли до 31 декември 1991г. и от 01 януари до 30 юни 1992г., т.е. за новата ротарианска година, под ръководството на г-н Целухидис.
От февруари 1991г. започва интензивна работа за подпомагане излизането на България от дипломатическата изолация, в която тя попадна след обявяването на мораториума върху плащането на дълга. Под официалния предлог за ротарианска среща и други неофициални причини се реализират срещи на най-високо ниво между Министър-председателите на България и Гърция – Димитър Попов и Константинос Мицотакис. Кореспонденцията минава през Предварителния Ротари клуб София и Комитета за разширение. На личностно ниво това са К. Хинов, Дж. Целухидис (тогава Главен секретар, с ранг на министър, на Министерството на Македония и Тракия в Гърция) и Ал. Бакацелос (крупен индустриалец и видна публична личност).
Септември и октомври 1991г. Продължава много голяма кореспонденция със Солун и Цюрих. От много страни по света се осъществяват първи контакти с Предварителния клуб в София. Комитетът за разширение посещава клуба на всеки две-три сбирки. Клубът развива голяма и всеобхватна дейност. Всички комисии са изградени и функционират. Бордът се събира всяка седмица. Едновременно с това работи по подпомагане изграждането на нови клубове в други градове на България.
18 септември 1991г. В Цюрих е изпратен пълен комплект документи с окончателния “Лист на членовете учредители на Предварителен Ротари клуб София” – общо 28 човека.
В България се провеждат парламентарни избори. Те са спечелени от СДС и е избрано ново правителство. Изпратена е информация от К. Хинов до П. Брьонер и Дж. Целухидис за обществено политическата обстановка в България.
Настъпва дългоочакваният ден!
22 октомври 1991г. Бордът на РИ взема решение да бъде чартиран Ротари клуб София с № 28356. България става 147-та ротарианска страна.
Клубът започва трескава подготовка за чартърното тържество. Всички членове се включват в нея. Пристигат Целухидис, Вергис и Василикиотис.
Определена е дата – 30 ноември 1991г. Но хартата на РИ не пристига от САЩ. От Цюрих изпращат празна бланка за харта и тук се изработва харта на базата на такава, получена от гръцки клуб през септември, разбира се, с разрешението на Цюрих. Получава се поздравително писмо от Президента на РИ за 1991-92 г. Сабо. Истинската харта пристига няколко дни след тържеството.
30 ноември 1991г. Голямо чартърно тържество. Гости са много ротарианци от Гърция – над 350 човека. Общо в балната зала на хотел “Ню Отани” присъстват около 570 човека. Официални гости на тържеството са:
Председателят на Народното събрание – Стефан Савов
Министър-председателят – Филип Димитров
Зам. министър-председателят – Илко Ескенази
Министърът на външните работи – Стоян Ганев
Кметът на София
Представители на църквата
Официалният представител на Президента Сабо – Директор Обсхорн Аусвик
Дистрикт гуверньорът на Д-2470 – Роберто Каридопулос
Паст дистрикт гуверньорите – Целухидис, Вергис и Василикиотис
Живите членове на Ротари в България от преди 09 септември 1944г. – Коссов, Евтимов, Газурков и Джуджев.

Трябва да се отбележи енергичната работа и ролята на К. Хинов, С. Кондов, Ст. Стоянов, Д. Стефанов, Р. Коссов, Ст. Драгостинов и Цв. Кадийски. От кореспонденцията се вижда и изключителната роля за признаване на България като ротарианска страна на Димитър Попов като Министър-председател на България.

През юни 1992г. в Орландо, САЩ, на Конгреса на Ротари Интернешънъл тържествено е издигнато националното знаме на България от К. Хинов. България официално е 147-та ротарианска страна.

Това е хроника (по документи) за създаването на Ротари клуб София.

Десислава Златкова
Хроникьор

Ротари в България Второто начало