Ротарианецът Сър Никълъс Уинтън и дълго пазената тайна на доброто
Дата: 21.04.2021





За първи път попаднах на името на сър Никълъс Уинтън в началото на 2018 година. Историята на подвига му, пазена в продължения на пет десетилетия от него в тайна, нейното случайно разкриване, признанието на спасените от него и почитта, която получава от няколко правителства и от хората по цял свят, дълбоко и задълго ме развълнува. 

Буквално дни след това бях отново силно развълнувана от писмото на президента на РИ Иън Райзли, с което ми възлагаше високата чест и отговорност да бъда негов представител на конференцията на Дистрикт 1090 в Англия. Така в края на март се озовах в Лондон, моите официални домакини организираха вечеря в моя чест в дома си в Аскот и заедно с тях стигнахме до Челтнъм, където на територията на един от най-големите в страната хиподруми се проведе дистриктната конференция, тематично обединена от мотото „Да опазим бъдещето". Едва там, като проява на чиста синхроничност,  разбрах, че обявената в програмата Барбара Уинтън е дъщеря на сър Никълъс Уинтън, и книгата,  която ще представи, е посветена на нейния баща. Тогава научих и че до последния ден на живота си, Никълъс Уинтън е бил член на Ротари клуб Майдънхед в същия дистрикт, включително негов президент през 1973-74 година.

Никълъс Уинтън е роден през 1909 г. Той е успешен борсов агент, запален по спорта и когато през 1939 г. решава да иде в Алпите на ски, негов приятел, работещ на строеж на бежански лагер в тогавашна Чехословакия, започва да го разубеждава заради политическата обстановка.

Хуманитарната криза вече е факт, гоненията срещу евреи и други застрашени етноси вървят с  неумолима жестокост. Границите на Чехословакия започват да преливат от бежанци. Усещането, че тази държава ще е поредна цел на агресия пораждат отчаяната цел на хората да спасят поне децата си, защото за цели семейства единствената посока оттук нататък са лагерите.

Силно впечатлен от разказа на приятеля си, Уинтън не само, че не се отказва, а заминава за Чехословакия с намерението да помага както може. Всичко от този момент нататък остава в пълна тайна дори от най-близките му.

Той отправя запитване до посолствата на няколко държави къде могат да бъдат изведени деца, предимно с еврейски произход. В този момент всички страни затварят официално границите си за бежанци от Германия. Само Великобритания откликва, но иска заплащане – 50 лири на дете и условието за децата да бъдат намерени предварително осиновители по определен ред. Верен на мотото си „Ако нещо не е абсолютно невъзможно, то трябва да бъде направено“, Уинтън мобилизира цялата си изобретателност и контакти, за да осигури тази възможност. Новината, че има човек, който може да изведе децата от ужаса, кара много родители сами да водят децата си с молба да бъдат вписани в списъците му. Започва трескава дейност по картотекиране и с влиянието на еврейската общност започва търсенето на осиновители.



В крайна сметка  – осем влака с деца, общо 669 на брой, успяват да прекосят границите на Чехословакия. За всички тях е намерен дом в Англия. Само последният, девети влак, с още 247 деца не успява да тръгне, защото заминаването му е предвидено за 1 септември 1939, когато избухва войната.

Никълъс Уинтън запазва в пълна тайна почти пет десетилетия това, което е направил. Сред приятелите си от Ротари клуба и в общността в Майдънхед е почитан за подкрепата за изграждане на домове за възрастни хора. През 1988 г. при разчистване на тавана съпругата му намира папка с документи и списъците на децата с адресите на техните осиновители. Удивена от мащаба на неговото дело, тя се свързва с телевизионен продуцент от ВВС, за да разкаже на хората за неговия тих героизъм. Никълъс – след много дълго убеждаване – най-накрая се съгласява да участва в предаване на живо, в което за първи път се разказва неговата история пред света.

Без негово знание, продуцентите издирват жена, която е  едно от спасените деца и я настаняват в публиката на предаването – точно до нейния спасител. Той не подозира нищо чак до края на предаването,  когато водещата обявява публично коя всъщност е жената, вляво от него. Следва изненада, сълзи и прегръдки … но Никълъс Уинтън още не подозира какво предстои.

След като емоциите от тази среща след близо 50 години поутихват, водещата задава въпрос: „Има ли в залата други хора, чиито живот е бил спасен от Никълъс Уинтън?“.
Почти цялата публика се изправя на крака. Този покъртителен момент можете да видите в това видео (https://www.youtube.com/watch?v=6_nFuJAF5F0 ).

Почестите за него тепърва започват. Награден е от президента на тогавашна все още Чехословакия с най-високото държавно отличие, орденът „Белият лъв“, през 2003 година получава рицарско звание от кралица Елизабет II и приза Гордостта на Великобритания. През 2008 г. е номиниран за Нобелова награда за мир, негова статуя е издигната на гарата в Прага. На стогодишния му юбилей през 2009 година Чехия организира в негова чест събитие, т. нар. "Влак на Уинтън". Влакова композиция, в която пътуват част от децата, които е спасил, заедно с потомците си, тръгва от Прага и се движи по същия маршрут както през 1939 г. Той лично посреща влака в Лондон. Събитието е много емоционално за всички и широко отразено в медиите. Не се случва толкова често доброто да бъде почетено така пряко и приживе на извършилите го. Наследниците на децата, които е спасил, надхвърлят 6000 човека.

Сър Никълъс Уинтън умира на 1 юли 2015 г., шест седмици след като е навършил 106 години. В съобщението на Ротари клуб Майдънхед за това до ротарианската общност в Англия се казва:
Макар и с огромна тъга да оплакваме загубата на този тих и фин човек, ние празнуваме един скромно воден, но вдъхновяващ живот. Ротарианците и всички, които го познаваха, се чувстват привилегировани и смирени, затова че са споделили приятелството на "Ники" Уинтън, за който  "Службата над Себе си" беше водеща във всичко, което е правил, при това с удивителен ефект.“

"Не се задоволявайте в живота си само за да не вършите зло – бъдете подготвени всеки ден да се опитвате и да правите добро""

"Има разлика между пасивната доброта и активната доброта, която според мен е отдаване на време и енергия в облекчаване на болката и страданието.  Това предполага да излезеш, да намериш, да подпомогнеш хората, които страдат и са в опасност, а не просто да водиш примерен живот по един напълно пасивен начин на неправене на лошо. "  - Ники Уинтън 1939






Последните 10 новини

» „Ротари отваря възможности за децата на Поморие“
» Трима приятели с отличието „Пол Харис Фелоу“ в РК Свиленград
» НАЦИОНАЛНА НАГРАДА НА РОТАРИ В БЪЛГАРИЯ - ЗАДАНИЕ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА СТАТУЕТКА
» Еко акция на Ротари клуб Айтос
» Послание на ДГ Илиян Николов за май 2021
» Великден във всеки дом с Ротари клуб Нова Загора
» РК Свиленград с финансова подкрепа към СУ Д-р Петър Берон
» Цветен рай около Храма на Велики Четвъртък
» Ротари клуб Свиленград - кауза за обучение на най-малките в безопасност на движението по пътищата
» Ротари клуб Габрово прие нов член в редиците си