Преди 88 години, благодарение на  16 ентусиасти, през април 1933 г е създаден първият Ротари клуб у нас.

След неуспешен опит на Ротари Интернешънъл да  направи връзка с България през 1921, следват няколко опита в периода 1927-1931 , също без успех, след което РИ променя тактиката си. На 23 юни 1931 г Роберт Уилямс пише: „…европейският секретариат се свърза с опитни и талантливи европейски ротарианци, лично запознати със социалните и икономическите условия в София…това ще позволи организирането на клуб…“

Един от тези ротарианци е вицепрезидентът на РИ Бърно, Чехословакия проф. д-р Франтишек Пишек от Висшето техническо училище в този град. През лятото на 1931 г. той пристига придружен от своя асистент инж. Цвятко Кадийски в България. Пишек  се свързва с забележителния български политик, дипломат и публицист д-р Николаев, тогава директор на официоза „La Bulgarie“  като му пише: „ ... инж. Кадийски ми предаде Вашето писмо от 19 юни относно пътуването ми до България. Благодаря сърдечно за готовността с която отговорихте на нашето желание за среща…Ще Ви бъда много задължен, ако мога да разчитам на Вашата подкрепа по време на пътуването…”

След посещението, в писмо от 3.11.1931 г. проф. Пишек го информира за предстоящите  старателно подготвяни от него конференции в РК Бърно и  в Прага, посветени на България. В нашия исторически архив е запазен   оригиналът на текста на експозето на Пишек пред РК Бърно  - първото представяне на България пред Ротари клуб в света. Рядко може да се срещне представяне на България пропито с такава симпатия към българския народ и земя. За конференцията в РК Бърно, посветена на България има една малка статия от д-р Николаев във в-к „Мир” и това ще да е първото упоменаване за Ротари   в българска публикация.

По повод на презентацията за България в  РК Бърно, на 7.3.1932 г. Кадийски пише „…в днешните критични и заплетени времена ще излезе здрав и читав онзи народ, който има в чуждия свят повече приятели и то истински приятели,  уверени в неговата сила и енергия. Що се отнася до програмата която работим и подготвяме тук с професора, засега няма да Ви отегчавам. Реализацията зависи до голяма степен от Вас и Вашето влияние…” .  Междувременно д-р Николаев се запознава и с представителя на „Ремингтон”  Петко Ю. Бояджиев, който е информиран за ротарианството от своя американски партньор, ротарианеца Х. Милър и чрез него получава допълнителна информация за принципите на Ротари. Очевидно Николаев е силно впечатлен от предложенията на проф. Пишек и не след дълго става инициатор за създаване на първия български Ротари клуб.   

Нямаме преки сведения за това, но по всяка вероятност в ранната пролет на 1932 г. проф. Пишек ще да се е свързал със своя стар приятел и колега, д-р инж. М. Гербел от Виена, които е почетен комисар на РИ за Европа. Очевидно Пишек е преценил, че подготвителните работи за България вече са изявили „подходящите хора”, а от друга страна Гербел като почетен комисар на РИ има значително повече възможности за успешна работа. Още повече, че по него време във Виена пълномощен министър на България е д-р Тодор Недков, близък приятел на Гербел, който е чест гост на РК Виена. … В писмо от 10 май 1932 до директора на РИ, д-р Мюриел Хил четем „ … отскоро Гербел започна работа по създаване на клуб в София…“. На 3 април 1933 г Гербел изпраща писмо до Николаев за да го информира за пристигането си в София и че „…разговарях с г-н Недков, (пълномощен министър на България във Виена по това време) и му показах списъка с имената на бъдещите членове …. Той ви поздравява за избора . Познава всички тези хора и ги намира за много подходящи за целта".

Вдъхновен от идеята за създаване на Ротари клуб у нас, на 24.2.1933 г. д-р Николаев организира в София, в офиса на окончателно завърналия се в България инж. Кадийски на бул. „Дондуков“ 26, една среща на видни софиянци, които е успял да заинтересува за Ротари с цел подготовката за подписване на учредителния протокол. Два месеца по-късно,  на 22 април 1933 г в дома на д-р Николаев е подписан  учредителният протокол за създаване на първия български Ротари клуб. Така, по  инициатива на д-р Николаев е създаден първият български Ротари клуб,  край люлката на който са бдели чехословашки и австрийски ротарианци         

Съгласно протокола членовете-основатели   са:                                                                    

1. д-р Тодор Недков дипломация
2. Димитър Савов производство на химикали
3. д-р Н. П. Николаев административно право
4. д-р Иван В. Попов държавна администрация
5. Александър Кличиян транспортно застраховане
6. Крум Мутафов икономика
7. Евстати Паница банково дело
8. д-р Александър Николаев рентгенология
9. Болеслав Тахауер журналистика
10. д-р Цоньо Буров презастраховане
11. Боян Пеев производство на шоколад
12. Велико Христов журналистика
13. инж. Цвятко Кадийски селскостопанска техника
14. д-р Константин Димитраков кардиология
15. Фико Фиков търговско право
16. Петко Ю. Бояджиев канцеларска и изчислителна техника

Учредителното събрание решава:
-основава Софийски Ротари клуб с членове основатели всички присъстващи
-приема задължителния стандартен устав и правилника към него
- Избира за:
         Председател д-р Тодор Недков
         Подпредседател Н. П. Николаев
         Секретар Петко Ю. Бояджиев
         Касиер инж. Цвятко Кадийски
         Церемониалмайстор Велико Христов.
- Попълват се нужните формуляри и се изпращат чрез инж. Гербел на Ротари     Интернешънъл, Чикаго за приемането на Софийския Ротари клуб за член на Ротари Интернешънъл.
- Клубът да започне да функционира официално след приемането му за член на Ротари Интернешънъл.

На 25 май в София се получава историческата телеграма на секретаря за Европа, Ал. Потер: „София избрана на двадесет и пети”.

РКС е вписан в списъка на Ротари клубовете в света под № 3596. България най-сетне е член на голямото ротарианско семейство, обединяващо по това време около 150 000 души. На 1.юни. се взима решение да започне издаването на месечен бюлетин „Le Rotary Club de Sofia” („Софийски Ротари клуб”) на френски език. Създава се комисия в състав д-р Николаев, д-р Цоню Буров, Велико Христов и Петко Бояджиев която трябва да изработи окончателния текст на Устава на български език, да го приведе към изискванията на българското законодателство и да го внесе за утвърждаване от съда.
 
На 18.май. РК приветства първите си ротариански гости: Роберт Медингер от Винер Нойщадт и Сидни Ламерт от Лондон, а след тях преподобният  А.В.Роб от клуба във Фолкирк (между другото, Фолкирк  е  „родният клуб” на президента на РИ за 2009/2010 Кени  и при посещението му у нас през 2010 г предадените от мен факсимилета, свързани  със срещите на членове  на клуб Фолкирк  в София и  във Варна бяха приети с изненада и неподправена радост…).

Междувременно редиците на клуба се попълват с първите трима нови членове: Аладар Оте, тютюнотърговец,  Хенри. Шумейкър, пълномощен министър на САЩ в България и инж. Любен Божков, главен директор на БДЖ.     .

На 1.септември. започва редовно да излиза на френски ежемесечния бюлетин на клуба, под редакцията на блестящия журналист Болеслав Тахауер. Към 1938 г. ежемесечно се изпращат над 850 броя до всички чужди представителства у нас, до българските в чужбина, до редакциите на по-големите вестници, до всички български ротарианци и до няколкостотин РК в света … Бюлетинът е един чудесен посланик на България по света, популяризиращ възможностите на страната ни, напомнящ за нейните нужди и – без да забравя ротарианските принципи – винаги защитаващ българските интереси.

На 2.ноември. съдът вписва в регистъра сдружението “Софийски Ротари клуб. Чартърната церемония е  насрочена за 4.11.1933, За чартирането  на 4.11.1933 пристига многобройна делегация от Югославия. Присъстват комисарят за Европа М. Гербел, европейският секретар Ал. Потер, членът на РК Талин проф. Кьостнер. Официален гост е кметът на София Орошаков, а представител на правителството е  прес секретарят на Министерството на външните работи Т. Христов. Много колоритно е приветствието на д-р Потер – изброявайки многобройните екзотични места, където вече има Ротари клубове, съобщавайки какво голямо значение има ротарианството за света, подчертавайки колко много са направили ротарианците за света, Тахауер в протокола пише: „…в един момент ние не бяхме далеч от това да повярваме, че ротарианското движение е успяло за обърне посоката на въртенето на Земята около Слънцето…Ние очаквахме също да чуем и имената на някои планета, върху които са учредени Ротари клубове…и това не би ни учудило“.   

Гербел е донесъл от Виена партитурата на химна на Ротари, написан от Франц Лехар, член на РК Виена. За първи път този химн прозвучава в София на 4 ноември 1933, а точно 70 години по-късно на тържественото отбелязване на 70 годишнината от чартирането, на среща на РК София, в присъствието на посланика на Австрия г-н Потика звуците на химна на Лехар (хармонизиран и изпълнен от Йосиф Радионов) отново погалиха слуха на ротарианците.

Благодарение на добрата работа на пресслужбата под ръководството на д-р Николаев, за появата на новия клуб съобщават повечето големи български вестници – „Знаме”, „Слово”, „Демократически сговор”, „Свободна реч”, „Камбана”, „La Bulgarie” и пр.

Чартирането на РКС предизвиква изненадващо голям отклик в ротарианския свят. Без да броим стотиците изпратени поздравителни телеграми и ротариански картички от различните клубове, документирани са публикации в над 40 ротариански бюлетина по света - не само в съседните страни и Европа, но и в САЩ, Бразилия, Малая, Япония, Китай, Аржентина, Египет, Австралия ...

Ето  така първите шестнадесет започнаха пътя на  Ротари в България.