Възстановяването на Ротари в България 1991 г.
Дата: 11.12.2019
Автор: Цвятко Кадийски

Изминават 40 години след втората забрана на Ротари у нас. Подухва вятърът на промяната в Източна Европа -първоначално плахо, след това все по-бурно и само за няколко седмици в края на 1989 г. комунистическата система рухва.

Изминават 40 години след втората забрана на Ротари у нас. Подухва вятърът на промяната в Източна Европа - първоначално плахо, след това все по-бурно и само за няколко седмици в края на 1989 г. комунистическата система рухва. У няколко души почти едновременно възниква идеята за възстановяване на Ротари у нас. Един от тях е Калчо Хинов, който още през 1988 в Австралия е бил гост на Ротари клуб Пенант Хил и на ПДГ Брюс Рос. След завръщането си той започва да обсъжда с малка група приятели идеята за възстановяване на клуба.

Друга група, оглавявана от Симеон Кондов, който пренася идеята за Ротари от Венецуела започва да работи през 1989 г, идейно подкрепен от българския  емигрант от края на Втората световна война, много активен ротарианец и родолюбец Венци Ангелов. След публикация във вестник “168 часа” относно посещението на Венци Ангелов и идеята за възстановяване на Ротари в България, се осъществява първата среща между К. Хинов, С. Кондов и В.Ангелов в офиса на К. Хинов на бул. “Патриарх Евтимий”. По този начин двете групи се обединяват и се създава обща инициативна група.

Междувременно, с надеждата, че политическото развитие в България скоро ще позволи да се възстанови ротарианството, един от създателите на РК Варна – 1935  и член на Ротари клуб София от 1940 г. Рачо Коссов се свързва с офисите на РИ в Еванстоун и Цюрих, откъдето на 26.03.1990 г. получава информация за съвременното състояние на Ротари и за стъпките, които трябва да се предприемат за възстановяване на ротарианството у нас. Една група потомци на ротарианци от първия клуб (Елена Атанасова, Никола Хлебаров и Асен Ошанов) се свързва с немски ротари клубове (РК Бохум) в опит за установяване на ротариански контакти. И на тях централата в Цюрих изпраща ясни и точни разяснения как става учредяване на Ротари клуб.

За щастие при възстановяването на Ротари много по-бързо, отколкото при създаването на първия клуб, е открит „подходящият човек в подходящото време”. Това е Калчо Хинов, двигателят на учредения и регистриран през 31 август 1990 Инициативен комитет от Хинов, Стефан Стоянов и Симеон Кондов. Към тях се присъединяват Димитър Стефанов, Стефан Драгостинов, Тодор Колев, Атанас Агура, Димитър Попов и др. Малко по-късно, като знак на приемственост с първия клуб – Рачо Коссов и Цвятко Кадийски - син.. 

В подготовката за възстановяването на клуба се включва и д-р Никола Болтаджиев който по време на пребиваването си във Франция е приет в Ротари клуб Ним-Сен Жюл, Още по време на подготовката на създаването на  Инициативния комитет, по препоръка на РИ през април 1990  са установени първите контакти с гръцки ротарианци от дистрикт 247 (по късно 2480), които са определени от Ротати интернешънъл да съдействат за учредяване на Ротари у нас.  

Трима ПДГ – Цалухидис, Василикиотис и Варгас многократно посещават България, за да организират предварителен клуб. През март 1990 по поръчение на РИ ПДГ Тувиа Лави от Израел пристига в България, за да проучи обстановката у нас. Той се среща с президента, министър-председателя и министъра на външните работи, и получава официално писмо от правителството, с което се открива път за създаване на Ротари клуб.  На 17 септември 1990 г. от 11:00 ч. в хотел “Шератон” е организирана първата пресконференция на инициативното общество. Това е и първата му публична изява. На нея са представени Ротарианството, дейността му до момента и реализираните благотворителни акции.

 На 29.12.1990 в зала №1 на НДК се състоя концерт организиран от Инициативния комитет за възстановяване на Ротари в България. За първи път у нас бе изпълнена „Симфония на мира”, написана през  1985 от Стефан Драгостинов специално за 80 годишнина на първия в света Ротари клуб в Чикаго по поръчка на българина Стефан  Цанев, ротарианец от Венецуела. След половин век мълчание, в България се заговори отново за Ротари.

20  февруари 1991г. Писмо от П. Брьонер до К. Хинов:  “Вашите действия и проекти, които споменавате, са едно обещаващо доказателство за това, че Вашата група е на прав път и ще стане един забележителен и достоен за внимание клуб в София”.
18 март 1991 г. Второ писмо на П. Брьонер до Константинис, ДГ на Дистрикт 247, с копие до К. Хинов, с което „задължава спонсор клуба Солун да посещава Предварителен Ротари клуб София, и най-малко две години да го постави на специални грижи ...” За първи път се споменава Предварителен Ротари клуб София; до тогава се говори за инициативно общество или група.

Продължава много оживена  кореспонденция със Солун и Цюрих. От много страни по света се осъществяват първи контакти с Предварителния клуб в София. Комитетът за разширение посещава клуба на всеки две-три сбирки, които се провеждат в малката ВИП зала на японския хотел в София. Всички комисии са изградени и функционират. Бордът се събира всяка седмица.

На 18 септември 1991г. В Цюрих е изпратен пълен комплект документи и окончателния “Списък  на членовете-учредители на Предварителен Ротари клуб София” - общо 28 човека.
 
Списък на учредителите , 18 септември 1991 изпратен в РИ
 
Димитър Попов
Калчо Хинов
Димитър Стефанов
Рачо Коссов
Симеон Кондов
Стефан Стоянов
Гуидо Силва Йерлас
Нафталим Симеонов
Иван Филипов
Петко Бочаров
Радослав Янкулов
Александър Алексиев
Бисер Хантов
Крикор Азарян
Хосе Гомес
Александър Чирков
Атанас Агура
Димитър Езекиев
Веселин Тодоров
Димитър Ефтимов
Цвятко Кадийски
Владимир Игнатовски
Ивайло Седлоев
Андрей Дочев
Георги Агафонов
Илко Ескенази
Николай Болтаджиев
Тодор Колев

Заб. Отбелязаните с курсив лица не взеха участие в чартърната церемония и не продължиха като членове на Ротари клуба.
 
Първи борд на директорите
 
Калчо Хинов – президент
Димитър Стефанов – вицепрезидент
Цвятко Кадийски - секретар
Симеон Кондов - касиер
Димитър Езекиев - церемониалмайстор
 
На 22 октомври  1991 клубът е чартиран от РИ, а чартърното тържество е  на 30.11.1991 в присъствието на председателя на Народното Събрание Стефан Савов, министър председателя Филип Димитров  и министъра на външните работи Стоян Ганев, както и  на ДГ Роберто Канелопулос от РК Атина, над 400 ротарианеца от Гърция, приятели-ротарианци от Франция, Унгария, Швейцария, Австрия.  Сред получилите значки на членове основатели, като символ на „предаване на щафетата” между  двата клуба са Рачо Коссов ( член на Ротари от 1935 г)  и синът на един от петимата първооснователи през 1933 г. Цвятко Кадийски.

Малко по-късно към клуба се присъединиха още няколко  потомци на предвоенни ротарианци: Димитър Фиков, Елена Атанасова, Никола Хлебаров, Асен Ошанов, а Стефан Савов – син на един от основателите на първия клуб Димитър Савов бе избран за почетен член на клуба.

Чартърното тържество бе съпроводено от още един акт, символизиращ приемствеността. По лична покана на президента-възстановител Калчо Хинов, почетен гост на тържеството бе русенския ротарианец Георги Етимов, един от шестимата ветерани  – ротарианци, доживели възстановяването  на Ротари в България (другите петима  бяха  Здравко Станков от РК Пловдив, проф.Стоян Джуджев   от РК София, Иван Газурков от  РК Търново, Христо Шишманов от РК София  и Рачо Коссов от  РК Варна/ РК София, но първите трима поради  здравословни проблеми не можеха да участват, Шишманов живееше в Париж, а Рачо Коссов бе в инициативния комитет за възстановяването клуб и стана активен член на клуба). Със сърдечни аплодисменти присъстващите посрещнаха приветствието на Етимов и награждаването му с един от първите специално изработени за случая паметни  плакети, връчен му от представителя на Президента на РИ Раджендра Сабо.

През юни 1992 г. в Орландо, САЩ, на Конгреса на Ротари Интернешънъл за първи път след петдесет години националното знаме на България тържествено бе издигнато сред ротарианските знамена.. Ротари в България възкръсна. Много скоро след това започна стремителното разрастване на Ротари клубовете в страна - Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора…докато се стигна до уникалното едновременно чартиране на 14 Ротари  клуба лично от президента на РИ Ричард Кинг през 2001 г, когато България бе обявена за най-бързо развиваш се ротариански район в света.

За пълното ни удовлетворение остана само една малка, но  важна подробност, за която трябваше да чакаме още над 20 години. През октомври 2014 г президентът на РИ Хуанг подписва заместваща чартърна грамота за осемте предвоенни Ротари клуба, с което като тяхна рождена дата РИ  признава  датата  на първоначалното им основаване – в периода 1933-1940. Така Софийския Ротари клуб „остаря“ с 81 години. Ротари клубовете в останалите градове: Бургас, Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Плевен - с около 75 години.
 




1 Протокола за учредяване на Инициативен комитет


2. Един от инициаторите за възстановяване на Ротари у нас, Калчо Хинов
2. Един от инициаторите за възстановяване на Ротари у нас, Калчо Хинов


3. Една от първите снимки на предварителния клуб
3. Една от първите снимки на предварителния клуб

4 Менторите от Дистрикт 247 Цалухидис, Вергас и Василикиотис заедно с Калчо Хинов
4 Менторите от Дистрикт 247 Цалухидис, Вергас и Василикиотис заедно с Калчо Хинов

5 Приветствие от  министър председателя Филип Димитров по време на чартърното тържество
5 Приветствие от  министър председателя Филип Димитров по време на чартърното тържество

6 Калчо Хинов обявява решението за чартиране на РК София
6 Калчо Хинов обявява решението за чартиране на РК София

7 Официалните лица по време на чартирането
7 Официалните лица по време на чартирането

8. Чичо Рачо Коссов получава чартърната грамота
8. Чичо Рачо Коссов получава чартърната грамота

9 Представителят на президента на РИ, Раджендра Сабо
9 Представителят на президента на РИ, Раджендра Сабо

10. Обръщение на председателя на Народното събрание Стефан Савов
10. Обръщение на председателя на Народното събрание Стефан Савов

11. Най-старият от предвоенните ротарианци Димитър Етимов и Стефан Савов
11. Най-стария от предвоенните ротарианци Димитър Етимов и Стефан Савов

12 Чартърната  грамота от 1991 г.
12 Чартърната  грамота от 1991 г.