Висшето образование в областта на стопанските науки – проблеми и възможни решения
Дата: 17.09.2019

Проф. д-р Станислав Иванов
Заместник-ректор по научноизследователска дейност
Висше училище по мениджмънт, гр. Варна
Член на Ротари клуб „Варна-Евксиноград“
Email: stanislav.ivanov@vumk.eu
Web: www.stanislavivanov.com


Ситуация
Образованието е един от стожерите на обществото и от двигателите на неговото развитие. В последните 30 години висшето образование се масовизира – отвориха се много нови висши училища, увеличи се приемът в тях. Същевременно, влизането на България в Европейския съюз отвори пазара на висше образование в Западна Европа за българските кандидат-студенти – те започнаха да плащат такси за обучение като местни лица. Това съвпадна с началото на сериозна криза в броя на завършващите средно образование в страната, които формират основна част от кандидатите за университетите у нас. Икономическата криза и силната емиграция през 90-те години доведе до рязък спад в броя на децата, родени в този период, което се отрази и на броя на завършващите средно образование 20 години по-късно. Съчетанието на голям брой места за студенти в университети, конкуренция на други университети от Европейския съюз, и намаляване на броя на завъшващите средно образование, доведе до неизбежна криза във висшето образование у нас. Много висши училища решиха да се справят творчески с проблема на слабия прием – свалиха значително критериите за прием и за вземане на изпит, или дори организираха лотарии с предметни награди за кандидат-студенти. Но дали това е начинът да се реши проблемът? И в какво точно се състоят основните трудности пред висшето образование в България? Ще ги разгледам  в областта на стопанските науки, които включват три професионални направления на висшето образование (3.7 Администрация и управление, 3.8 Икономика и 3.9 Туризъм).
 
Проблеми
Като причина за кризата във висшето образование често се споменава недофинансирането на обучението. Да, вярно е, че през последните години субсидиите за обучение на студенти намаляха, най-вече заради намаляване на броя на местата, които държавата финансира. Но това намаление важи само и единствено за държавните университети – частните висши училища така или иначе не получават субсидии, с което студентите, обучавани в тях, са дискриминирани. Проблемът на висшето образование в България въобще не е в субсидиите, които държавата плаща с нашите данъци, а в редица други направления:
 
Каква е добавената стойност за студентите?
Първият въпрос, на който университетите трябва да отговорят, е защо един кандидат-студент би избрал да учи при тях. И отговорът не се крие в площта на сградата, броя книги в библиотеката или брой документирани процедури за промени на учебните планове на специалностите – показатели, които се отчитат при акредитация на висшите училища, но абсолютно безполезни и без значение за студентите. Те се интересуват от много неща (освен дипломата, естествено), но две са основни – преживяването им по преме на обучение и възможностите им за професионално развитие и кариера след завършване. В тази връзка университетите следва да разберат каква е добавената стойност, която те създават за студентите си – дали студентите им си намират лесно добре платена работа? Прилагат ли получените знания, умения, компетентности в практиката? Дръзват ли да създадат собствени фирми? Развиват ли се като личности? Удовлетворени ли са от годините, прекарани в университета или ги считат за изгубено време? Намерили ли са нови приятели по време на обучението си? Или съпруг(а)? Или бъдещи партньори и съмишленици? Добавената стойност следва да се търси в тези или други посоки, които са от значение за студентите, а не за бюрократите.
 
Практическа подготвеност на преподавателите
Вторият проблем във висшето образование в областта на стопанските науки е практическата подготвеност на преподавателите. Колко преподаватели по управление на човешките ресурси действително са управлявали хора извън университета? Колко преподаватели по маркетинг за продали нещо извън собствения си труд? Колко туриста е обслужил преподавателят по туризъм преди да се присъедини към академичната общност? Вероятно отговорът и на трите въпроса би бил „малко“. Един добър преподавател по икономика, маркетинг, туризъм, бизнес администрация, трябва да има практически опит в това, което преподава. Практическият опит изгражда авторитета на преподавателя пред студента, помага лекциите да бъдат по-прагматични и релевантни на практиката, което от своя страна повишава авторитета на преподавателя сред студентите.
 
Качество на научните изследвания в стопанските науки
Като заместник-ректор с ресор научни изследвания, проблемът с качеството научните публикации ми е много близък до сърцето. Освен да обучават студенти, университетите са призвани да създават ново знание за света, в който живеем, което се постига посредством научни изследвания. Качеството на научните изследвания е важно, защото то показва дали преподавателите са запознати с новостите в съответните области, в които работят, и дали могат да създават ново знание. Също така, висококачествените научните изследвания повишават непряко качеството на лекциите, на учебниците и допълните материали, които използват преподавателите, а с това повишават и качеството на обучение на студентите. Разбира се, не винаги добър учен е и добър преподавател, или обратното, но положителна корелационна зависимост между научните изследвания и обучението се наблюдава.
Качеството на научните изследвания в България в областта на стопанските науки трябва съществено да се подобри. В момента, както и в предходните десетилетия, българските преподаватели публикуват основно на български език, в местни списания и сборници от конференции, които малко се четат в страната и на практика не се четат извън нея. По този начин публикациите на българските изследователи/преподаватели всъщност се въртят само и единствено в рамките на собствената общност в България, т.е. влиянието на тези публикации за развитието на науката в световен мащаб е минимално, ако изобщо го има.  В допълнение, качеството им страда, защото не се вместват в световните стандарти, избягва се директната конкуренция на чуждите изследвания, но и самите автори разчитат повече на количеството, а не на същински принос за науката.
 
Общи проблеми
Като общи проблеми, които влияят върху състоянието на висшето образование в областта на стопанските науки могат да се отбележат:
  • Генерализиране и отричане на всички български университети – не всички университети са еднакви и качеството на обучение в тях варира. Рейтингът на висшите училища на МОН и независимите международни рейтинги (U-Multirank, Best Masters, и др.) категорично показва големи различия между университетите и поставянето им в една група е неправилно.
  • Много често в медиите се насажда негативизъм спрямо българското висше образование и се възвеличава обучението в чужбина. По този начин се отричат и добрите постижения на университетите в страната, като например анголезично обучение, двойни дипломи, висок рейтинг на бакалавърски и магистърски програми и др. У родителите се фирмира стремеж да изпратят децата си да учат на всяка цена в чужбина.
  • Налице са и сериозни географски диспропорции. Огромна част от студентите в стопанските науки се обучават в София. След дипломиране, студентите остават в София или заминават в чужбина, с което допринасят за задълбочаване на демографската криза и географския дисбаланс в развитието на страната.
 
Решения
Възможните решения на горните проблеми са разнообразни. Някои от тях изискват законодателни промени, други – сериозни финансови ресурси, а трети могат да се реализират бързо и лесно при наличие на воля от страна на ръководството на университетите. А заплатите на преподавателите, броят на висшите училища и на местата за студенти в тях, не са най-важните решения, противно на много медийни публикации. Също така, някои от решенията могат да звучат политически некоректно, ще създадат напрежение в системата на висшето образование в краткосрочен план, но в дългосрочен план ще го заздравят и ще го направят конкурентно на висшето образование в Западна Европа, САЩ, Австралия.
  • Изискване за практически опит на преподавателите и докторантите – например минимум 1 година практически опит преди записване в магистратура и поне още 2 години практически опит преди записване в докторантура. Това ще даде необходимия практически, но и житейски опит на бъдещите асистенти, доценти и професори, и ще съдейства за практическата релевантност на преподавания материал в стопанските науки.
  • Задължителни познания по английски език минимум на ниво В2 за всички преподаватели по стопански науки. Английският език е езикът на науката, особено в стопанските науки. Незнанието на английски език означава, че преподавателят не може да чете научни публикации в оригинал и не може да публикува в международни списания.
  • Повишаване на таксите за обучение – например до минимум 1000 лв. на семестър в бакалавърските специалности и минимум 1500 лв. на семестър в магистърска степен. Това ще увеличи приходите на висшите училища и ще намали зависимостта от субсидии на държавните такива. Прехвърлянето на финансирането на висшето образование от държавата към студентите ще направи последните по-внимателни към избора на специалности, но и ще повиши изискванията им към качеството на обучение. Също така, по-високите такси ще намалят броя на студентите, които са необходими, за да бъде една специалност икономически рентабилна, което ще позволи реална специализация на обучението на студентите. На отличните студенти, или тези с ограничени финансови възможности, университетите и бизнесът (а не държавата!) следва да отпускат стипендии за обучение.
  • При акредитации, атестации и конкурси за академични длъжности да се отчитат само публикации в научни издания (списания, книги, сборници доклади), индексирани в международни бази данни като Scopus и Web of Science. В научната област тези две бази данни се ползват с огромен престиж, заради качеството на публикациите, включени в тях. Подобна политика ще насочи усилията на преподавателите в стопанските науки към качество на публикациите им (малко на брой, но в англоезични международни списания), а не толкова върху количеството им. Естествено, подобно решение ще създаде някои сътресения в системата на висшето образование, защото повечето преподаватели няма да могат да изпълнят изискванията, но е необходима и задължителна мярка за разширяване на хоризонта на българската научна общност в областта на стопанските науки и излизането й на международната сцена на научните изследвания.
  • Ускоряване процеса на получаване на визи за обучение от страна на чужденци. Понастоящем процесът е изключително тромав, с множество документи, такси и срокове, които често не се спазват от страна на администрацията. Необходимо е процедурата да се ускори (виза да се получава в срок от 2 седмици и то по електронен път), за да може българските висши училища да бъдат конкурентни на останалите университети от ЕС.
 
Заключение
Слуховете за смъртта на висшето образование в България в областта на стопанските науки са силно преувеличени. Въпреки това, Министерството на образованието и науката, висшите училища, медиите, и всички други заинтересовани лица трябва да работят заедно и еднопосочно за повишаване на качеството на обучение, научните изследвания и конкурентоспособността на висшето образование в страната.